Възпитание на чувствата
Съвременниците споделят страсти, сякаш нямаме българска дума усеща. Добре, че известният разказ на Гюстав Флобер е в положителния остарял превод “Възпитание на чувствата ”.
Етимолозите могат да кажат за какво пуйките са мисирки по нашенско, turkeys в Съединени американски щати, индейки в Русия. Пък аз мога да кажа, че министър председателят Б.Б. има параноя, щом спи със злато, пари и пищов до възглавницата и защо той назовава тулупи хората, които не са ранобудни като него, тъй като са с чиста съвест и спят умерено.
Има лаф (просторечие) “спи като толум. ” Толумът е нещавена кожа на шиле, космат мех с вълната на открито. Каракачаните го пълнят с подсирено овче мляко от края на млечния интервал на овцете, когато млякото е най-гъсто и го оставят “да спи ” на хладно, проветриво място, най-добре в някоя пещера при непрекъсната ниска температура. След месец “спане ” (отлежаване) косматият мех е цялостен с вкусно толум сирене (брънза).
А “тулуп ”, както го произнася Б.Б., е неправилно изговаряне на английски спортен термин. Едно от смислите на думата е във фигурното пързаляне. Често изпълнявани фигури са двойният аксел и тоу-луп (the double toe loop jump), скок и приземяне на toe ( “палеца ”, носа на кънката) след двоен пирует във въздуха.
Не обясних това на спортната коментаторка в малкия екран, с цел да не прекаля със забележките, без това бях ѝ се накарал, че, като елементарния началник на " Балкантурист " военачалник Врачев, тя казваше кЪмпинг и кЪмпингари, което противоречи на британската фонетика. Генерал Врачев казваше и охранителен паркинг или плаж, макар че охранителен не значи охраняван . На северното Черноморие той сложи табели “ the beach is saved ”, което съгласно него означаваше, че има спасители (Baywatch).
Някои от сегашните генерали медици казват “цифрата четири хиляди осемстотин осемдесет и пет тествани ”. Но цифрите са от нула до девет, 4885 не е цифра, а четирицифрено число, учехме, когато бяхме първолаци. Генералите не са единствените невежи. Учители казват училищА , летци споделят летищА , съдии казват съдилищА . Само гробарите, които ще дочакат всички нас, споделят правилно грОбища, не гробищА.
Ние, “пичлеметата ” (малките уличници), ритахме парцалената топка - някои добре, други не толкоз добре, трети като мен некадърно. Но всички бяхме еднообразно скъпи в просташката агитка на стадиона “Юнак ”. Над мученето на човешката гмеж се открояваше нашето пискливо скандиране:
“Славейчето пее " Славия " да живее,
Кукувица кука " Левски " на боклука ”
В по-късни години жегвахме и левскарите, и чорбарите с викове:
“Ни-ва-лин! Кокиче!
Отбор Кокиче! ”
Елитните футболни тимове понякога играеха мачове в чужбина. За разлика от сегашните вносни футболисти някогашните наши бяха небогати момчета-аматьорчета на синекурна заплата най-вече на началник влак ( “Локо ”) или на селски пощенски клон ( “Левски ” - преди Министерство на вътрешните работи клубът беше към пощите) или на капитан ( “ЦСКА ”). Те искаха да купят в чужбина нещо за себе си или на гаджетата си, но беше неразрешено да притежаваш валута, камо ли да я изнасяш. След несполучлив опит с мускалчета розово масло в джобовете, те скриха в багажа си ампулки нивалин (уникално лекарство за полиомелит и алцхаймер, което се правеше от българското блатно кокиче. Бяха заловени при митническата инспекция, затова се дразнеха, когато крещяхме “Отбор кокиче! ”).
Ние играехме на тримата мускетари и се дуелирахме с пръчки, само че когато ни заведоха в Ахелой да забележим мястото, където българите, предвождани от Симеон Велики, разгромили през 917 година непобедимите ромейски легиони (шейсетхилядната армия на Византия), ние захвърлихме пръчките, издялахме си мечове от необятни дървени летви и с тях се млатехме по щитовете (ученическите чанти).
Ходих на море през зимата - и през декември, и през януари, след това от март до юни. Живях в Ахтопол, Резово, Поморие и, студ или зной, вятър или дъжд, всеки ден влизах в морето.
Сега на Ахелой има бензиностанция, а недалеч от Ахтопол ценните залежи на блатното кокиче са пресушени и засяти със слънчоглед. Нямаше ги красивите дюни и очарователните лимани от моето детство.
Имаше асфалт и бетон. Мафиоти! Вий, вий сте идиоти! А ние, които ви поносим, не сме народ, а мърша. Най-красивото кътче Росенец подстрекава най-грозните усеща към персоналната преторианска армия на Доган.
Проблясък на разсъдък:
Поморийското езеро не е пресушено, има Музей на солта, има я лечебната тиня и лугата, от която правеха зъбната паста " Поморин ". Но не бързайте да се радвате. Крайбрежната асфалтирана алея от Поморие към Ахелой стопира на противотанков ескарп от времето, когато нашите генерали очаквали натовски десант с верижни амфибийни машини както в Нормандия. Край езерото има стари бункери на Вермахта. По железобетона на стария ескарп изветрял от десетилетията тъжно лази бръмбарче, раирано на ивички.
От небето US самолети sacmb (Strategic-Air-Comand-Marauder-bombers) ни поръсваха с колорадски бръмбари, за да поразят картофената годишна продукция и да гладуваме – това беше формалната версия по това време.
Ученици и ученички с черни сатенени престилки и бели якички ходихме на бригада да събираме бръмбарчета, нощувахме в палатки. Весели години бяха, когато ние бяхме млади. Когато преди Виетнамската, преди Корейската война българите станахме първият народ в света, против който беше използвано биологично оръжие.
Историйо-о-о!
Дебелоока си като дебелия “политолог ”, щом премълчаваш, че с цел да господстват САЩ, си служат с всичко: блъфове и бомби, банки и бръмбари. Поздравявам и двамца ви с песента на италианските партизани, които обесиха Мусолини с главата надолу:
О, Бела, Чао.
Бела, Чао,
Бела, Чао-чао-чао!
DI copyright
Етимолозите могат да кажат за какво пуйките са мисирки по нашенско, turkeys в Съединени американски щати, индейки в Русия. Пък аз мога да кажа, че министър председателят Б.Б. има параноя, щом спи със злато, пари и пищов до възглавницата и защо той назовава тулупи хората, които не са ранобудни като него, тъй като са с чиста съвест и спят умерено.
Има лаф (просторечие) “спи като толум. ” Толумът е нещавена кожа на шиле, космат мех с вълната на открито. Каракачаните го пълнят с подсирено овче мляко от края на млечния интервал на овцете, когато млякото е най-гъсто и го оставят “да спи ” на хладно, проветриво място, най-добре в някоя пещера при непрекъсната ниска температура. След месец “спане ” (отлежаване) косматият мех е цялостен с вкусно толум сирене (брънза).
А “тулуп ”, както го произнася Б.Б., е неправилно изговаряне на английски спортен термин. Едно от смислите на думата е във фигурното пързаляне. Често изпълнявани фигури са двойният аксел и тоу-луп (the double toe loop jump), скок и приземяне на toe ( “палеца ”, носа на кънката) след двоен пирует във въздуха.
Не обясних това на спортната коментаторка в малкия екран, с цел да не прекаля със забележките, без това бях ѝ се накарал, че, като елементарния началник на " Балкантурист " военачалник Врачев, тя казваше кЪмпинг и кЪмпингари, което противоречи на британската фонетика. Генерал Врачев казваше и охранителен паркинг или плаж, макар че охранителен не значи охраняван . На северното Черноморие той сложи табели “ the beach is saved ”, което съгласно него означаваше, че има спасители (Baywatch).
Някои от сегашните генерали медици казват “цифрата четири хиляди осемстотин осемдесет и пет тествани ”. Но цифрите са от нула до девет, 4885 не е цифра, а четирицифрено число, учехме, когато бяхме първолаци. Генералите не са единствените невежи. Учители казват училищА , летци споделят летищА , съдии казват съдилищА . Само гробарите, които ще дочакат всички нас, споделят правилно грОбища, не гробищА.
Ние, “пичлеметата ” (малките уличници), ритахме парцалената топка - някои добре, други не толкоз добре, трети като мен некадърно. Но всички бяхме еднообразно скъпи в просташката агитка на стадиона “Юнак ”. Над мученето на човешката гмеж се открояваше нашето пискливо скандиране:
“Славейчето пее " Славия " да живее,
Кукувица кука " Левски " на боклука ”
В по-късни години жегвахме и левскарите, и чорбарите с викове:
“Ни-ва-лин! Кокиче!
Отбор Кокиче! ”
Елитните футболни тимове понякога играеха мачове в чужбина. За разлика от сегашните вносни футболисти някогашните наши бяха небогати момчета-аматьорчета на синекурна заплата най-вече на началник влак ( “Локо ”) или на селски пощенски клон ( “Левски ” - преди Министерство на вътрешните работи клубът беше към пощите) или на капитан ( “ЦСКА ”). Те искаха да купят в чужбина нещо за себе си или на гаджетата си, но беше неразрешено да притежаваш валута, камо ли да я изнасяш. След несполучлив опит с мускалчета розово масло в джобовете, те скриха в багажа си ампулки нивалин (уникално лекарство за полиомелит и алцхаймер, което се правеше от българското блатно кокиче. Бяха заловени при митническата инспекция, затова се дразнеха, когато крещяхме “Отбор кокиче! ”).
Ние играехме на тримата мускетари и се дуелирахме с пръчки, само че когато ни заведоха в Ахелой да забележим мястото, където българите, предвождани от Симеон Велики, разгромили през 917 година непобедимите ромейски легиони (шейсетхилядната армия на Византия), ние захвърлихме пръчките, издялахме си мечове от необятни дървени летви и с тях се млатехме по щитовете (ученическите чанти).
Ходих на море през зимата - и през декември, и през януари, след това от март до юни. Живях в Ахтопол, Резово, Поморие и, студ или зной, вятър или дъжд, всеки ден влизах в морето.
Сега на Ахелой има бензиностанция, а недалеч от Ахтопол ценните залежи на блатното кокиче са пресушени и засяти със слънчоглед. Нямаше ги красивите дюни и очарователните лимани от моето детство.
Имаше асфалт и бетон. Мафиоти! Вий, вий сте идиоти! А ние, които ви поносим, не сме народ, а мърша. Най-красивото кътче Росенец подстрекава най-грозните усеща към персоналната преторианска армия на Доган.
Проблясък на разсъдък:
Поморийското езеро не е пресушено, има Музей на солта, има я лечебната тиня и лугата, от която правеха зъбната паста " Поморин ". Но не бързайте да се радвате. Крайбрежната асфалтирана алея от Поморие към Ахелой стопира на противотанков ескарп от времето, когато нашите генерали очаквали натовски десант с верижни амфибийни машини както в Нормандия. Край езерото има стари бункери на Вермахта. По железобетона на стария ескарп изветрял от десетилетията тъжно лази бръмбарче, раирано на ивички.
От небето US самолети sacmb (Strategic-Air-Comand-Marauder-bombers) ни поръсваха с колорадски бръмбари, за да поразят картофената годишна продукция и да гладуваме – това беше формалната версия по това време.
Ученици и ученички с черни сатенени престилки и бели якички ходихме на бригада да събираме бръмбарчета, нощувахме в палатки. Весели години бяха, когато ние бяхме млади. Когато преди Виетнамската, преди Корейската война българите станахме първият народ в света, против който беше използвано биологично оръжие.
Историйо-о-о!
Дебелоока си като дебелия “политолог ”, щом премълчаваш, че с цел да господстват САЩ, си служат с всичко: блъфове и бомби, банки и бръмбари. Поздравявам и двамца ви с песента на италианските партизани, които обесиха Мусолини с главата надолу:
О, Бела, Чао.
Бела, Чао,
Бела, Чао-чао-чао!
DI copyright
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ